Втория баща - приятел или враг ?

[Angel_Tornado]

Статусът „втори баща” обикновено е равносилен на „аутсайдер”. Вторият баща е просто „новият мъж в живота на мама”, който трябва да направи и невъзможното, за да спечели доверието и приятелството на малчугана.
Вторият баща - приятел или враг
Вторият баща може да бъде любящ, грижовен и щедър, но в очите на детето да изглежда като човекът, който се опитва да измести баща му. Разбира се това няма как да стане – и след като вторият баща е абсолютно наясно с това, той трябва да се опита да убеди и детето. Естествено ще има много опити и още повече грешки, но това не означава, че нещата ще останат такива.

Най-важните качества, които вторият баща трябва да упражни в процеса на приобщаване и опознаване са търпението и постоянството. Това ще бъде трудна и продължителна битка. Но единствено от него зависи дали този нов за всички живот ще потръгне и дали, когато детето говори и мисли за семейството си, ще причислява към него и новия му член.

В днешно време много бракове се разпадат и все повече хора се женят повторно. Целият този процес рефлектира най-вече върху детето. То е смятало, че родителите му ще се обичат вечно и появата на втори баща в живота му действа стресиращо и объркващо. Ако пък е вече поотраснало и е възприело факта, че семейството му няма да бъде пълноценно, то при повторната женитба на майка му на преден план излизат ревността, несигурността и дори озлоблението. И каквито и опити да прави вторият баща, за да стигне до сърцето на малкия, те ще бъдат равносилни на сблъсък в непробиваема каменна стена. В такъв момент единственото, което може да стори е да чака и да продължава да опитва. Било то като демонстрира положително отношение към семейното положение, като комуникира открито и при всеки удобен повод с детето, като явно показва, че осъзнава мястото си и въпреки това иска всички заедно да продължат напред.

Задълженията на втория баща не се изчерпват само с това да се отнася добре към детето на съпругата си. Още при обвързването си с тази жена, той поема и отговорността да се грижи за нейните рожби, да ги подкрепя, уважава и отглежда като истински родител. Без значение кога и при какви обстоятелства майката и бащата на детето са се разделили, при всички случаи то е жертвата на техните недоразумения, а това неминуемо се отразява върху процеса му на израстване.
Вторият баща - приятел или враг
Вторият баща не трябва да изразява негативното си мнение и критиката към биологичния баща на детето, освен ако то не го попита директно. Но в такъв случай той трябва да вземе предвид факта, че малчуганът е израснал без присъствието на тази важна фигура в живота си и всяка казана дума може да нанесе силно емоционално сътресение, ако не е обмислена внимателно.

Вторият баща никога не трябва да спори с майката пред детето и да бъде особено внимателен да не отправя реплики и критики по нейн адрес, които то може да чуе.

Вторият баща трябва да служи за добър пример на доведеното си дете. Пушенето, прекаленото пиене и наркотиците нямат място в дом, където има дете. А ако все пак има слабост към някои от тези пороци, то не трябва да ги демонстрира явно и да се стреми да ги сведе до минимум в присъствието на детето.

Вторият баща трябва да уважава дисциплинарните навици, възпитани от майката, както и режима на учене и писане на домашни работи. Ако пък мисли, че са малко превишени, да поговори насаме с нея, а не пред детето.

Вторият баща трябва да уважава личното пространство на детето. Всяко дете, особено в тийнейджърските си години, има нужда от усамотение и лично пространство и освен ако не се отнася до някакви проблеми в поведението и действията му, колкото повече свобода му бъде дадена, толкова по-голямо ще е доверието, което чувства, че родителите му гласуват.
Вторият баща - приятел или враг
Вторият баща трябва да се стреми да прекарва известно време с детето и да показва инетерес към това, което го вълнува. Помагането в домашните и училищните проекти, посещенията на спортни мероприятия и съвместните тренировки ще покажат на детето, че вторият баща подкрепя усилията му.

Ако вторият баща има свои деца, то трябва да се стреми да не прави разлика между тях и заварените. Времето му трябва да е балансирано, а отношението – равноправно.

Вторият баща трябва да включва детето в собствените си занимания, да търси мнението му и да моли за помощта му. Риболов, футбол или колоездене, каквото и да избере ще бъде достатъчно показателно за малкия, че е желана компания, а майка му ще успее да си почине за малко. Дори домашните задължения са чудесен повод за сближаване и в същото време ще му покажат, че цялото семейство е отговорно за изпълнението им, не само мама. Освен това общите дейности ще позволят на двамата да прекарат известно време насаме и да се поопознаят.

Вторият баща трябва да обсъжда с майката всички решения, засягащи детето. Лагери, тренировки, курсове, покупки и подаръци – майката трпбва да е запозната с всичко, без значение какво е нивото на близост между детето и новия й съпруг. В това число влиза и използването на компютъра, телевизора и стереоуредбата – не е важно, че всички го правят. По-важното е, че всяко семейство трябва да изгради свой стандарт и да се придържа към него, без да прави изключения.

Вторият баща трябва да възприема себе си като част от отбор. Това означава, че трябва да се научи да приема уникалните качества на всеки негов член, ограниченията и странностите му. Ще има хубави, ще има и лоши моменти. Но не трябва да забравя, че на първо място той е възрастен и разумен човек и да се държи като такъв. И всеки път, когато се сблъска с проблем, който му изглежда неразрешим, да си напомня, че винаги може да стане и по-лошо и че това може да е ситуация, която още утре да бъде забравена.
Вторият баща - приятел или враг
Вторият баща не трябва да проявява раздразнение или гняв, ако усилията му не се увенчават с успех. Детето има нужда от време, за да отвърне на грижите и вниманието по подобаващ начин, да се довери на „непознатия” и да повярва, че той е тук не за да отнема нечия роля, а да играе своята собствена – да прави детето и майката щастливи.

Има много препоръки, които вторият баща би могъл да послуша, за да намери пътя към сърцето на доведеното си дете. Но най-важната от всички е, че каквото и да прави, той трябва винаги да бъде себе си. Децата усещат фалша. Те усещат и преиграването. Един откровен разговор или кратка игра ще впечатлят малчугана много повече, отколкото дейностите, които очевидно не са привични за втория баща, но той приема да ги върши, за да му се хареса. Останалото ще свършат времето и положителното отношение – от враг, вторият баща може да се превърне във верен приятел.